ТИ СИ ТАМ, САМО ТИ, САМО ТИ!
Толкова много ми липсваш!
Пия, ям, гладна и жадна.
Толкова много ми липсваш,
топлината без тебе е хладна.
Толкова много ми липсваш,
всички звуци без тебе са глухи.
Толкова много ми липсваш,
и сълзите ми даже са сухи.
Толкова много ми липсваш,
прочетох в писмото до мене.
В този миг на вратата се звънна,
беше ти, спря се цялото време.
А зениците ти с форма на сърце
и устните, малини червени.
Влезе бавно, едва промълви.
Ти кръвта си във моите вени.
В сърцето ми, в думите, в мислите.
Ти си там, само ти, само ти!
ГОВОРИШ С ДОКОСВАНЕ
Говориш с докосване.
и пръстите ти шепнат
на сърцето ми истини.
А в очите ти отново има
лунно затъмнение…
Промъкваш се в душата ми.
Притискаш я нежно до себе си
и се разливаш в нея,
като жадна глътка.
А вятърът сякаш ни дебне
и ни разлита из стаята.
Лизва пердетата,
разтваря душите ни
и ни тласка
навън и навътре.
Над вълните на времето
Над звездните бездни.
Летим и отиваме някъде.
В отвъдното на отвъдното
и още натам...
Където сме неистов вик
от блажено щастие и безумие.
Миг в който искаме да останем.
ЗАВИНАГИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА
Една вълшебна нощ
витае в моята стая.
Една жена,
един разкош,
така безумно
ме омая.
Остави своите импулси
във всеки спомен
в моята душа.
Магьосникът съм аз,
вълшебницата тя.
Реален сън
витаещ във без края.
Жигосахме душите и телата.
в любовна клетва,
танц във Вечността.
Едно сме във очите на съдбата,
едно във вихъра на любовта!
Сълзите на Луната
Ще събера сълзите
на луната
във чаша от планински
светлосин кристал
и ще изпия глътка
от мечтата,
която много дълго
съм копнял.
И като вълк на
билото ще вия
от болка и от самота,
но най-накрая
ще открия
щастливата си пламенна звезда!
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Salzite-na-Lunata/124266.html#ixzz2dHROdbPA
ОТГОВОРЪТ
Препускайте към своите върхове.
Търсете щастието във живота.
И нека всички ветрове
ви водят в точната посока.
Ще има хиляди въпроси.
Ще има тежки дни и часове
Но те не трябва да ви спират
и да пречупват вашите криле.
А отговорът на всичките въпроси,
е винаги един и същ.
Пуснете го наяве и в съня си
А отговорът е – Любов!
НАРЕКОХ ТЕ ЦЕЛУВЧИЦЕ
Една душа, едно сърце,
с мечти за щастие обляно.
Една жена с усмивка на дете,.
заспа на моето рамо.
И колко светъл е отвътре храма.
И колко много светлина.
Преминала през радости и драма.
Тя е силна и нежна сега.
С ръцете си ме стиска във съня си.
Дори и там не иска тя без мен.
И винаги ме носи във ума си.
Всеки миг, всяка нощ, всеки ден.
Целувчице единствена неповторима!
Така красива е твоята душа!
Ти любов си с друга несравнима!
Сред звездите пеят сърца!
ТИ СИ ТАЗИ ПРЕКРАСНА ЖЕНА
Имаше една
жена,
която
будеше сутрин морето.
Аз
приспивах за нея слънца,
за да бъде
най-ярка в небето!
А душите ни
бурно се сляха.
Една душа в
двете тела.
И нашите
мечти полетяха
със неземни
любовни крила.
Всяка
клетка в нас ни зове.
Всеки миг
сами, е стенание.
Скоро
всичко ще бъде добре.
Ще се
сбъдне това предсказание.
Ти си тази
прекрасна жена.
Но тогава
тръгна в лабиринта.
И се
блъскаш във всяка стена.
Търсиш пътя
към мен и любовта.
АЗ СЪМ ТВОЯТ ДУХОВЕН БЛИЗНАК
Не те обичам
само заради очите ти,
по-нежни от летни лъчи!
Не те обичам
само заради косите ти
които галят мойте мечти!
Не те обичам
само заради тялото ти-
шедьовър на Божествена ръка!
Най-много те обичам
заради сърцето ти,
в мига след изгрева
на онзи слънчев бряг.
Когато ме целуна
и прошепна;
- Аз съм твоят духовен близнак!
ОБИЧАМ ТЕ ТОЛКОВА СИЛНО
И двамата веднага разбрахме.
Това е нашата Вечна Любов!
Сърцата, устните, мислите сляхме
и безкраен е техният зов!
Няма никой, никой не може,
мен и тебе някога да смени!
Там е винаги нашето ложе,
то ни чака, за нас то трепти.
Така копнееш за моята кожа,
моите ласки, целувки, очи!
Устни жарки върху теб ще положа.
Искам всичко във теб, разбери!
Обичам те толкова силно.
Обичам те-казваш и ти.
И страстта ни залива безспирно.
Лудо любим се, всичко гори!
НА МОЯТА ДУШИЧКА
Как сладко спиш душицо моя
и лекичко потръпват крехките ти раменца.
Навън е нощ и тихичко шуми прибоя.
Две гълъбчета пърхат със крилца.
Как сладко спиш, душицо моя,
от теб не мога поглед да сведа.
Шептиш насън - Аз винаги ще бъда твоя,
от тук до края на света!
ЕДНО НЕПОВТОРИМО ЦВЕТЕ
Приседнал сред цветущата полянка
пред мен шептят безкрайните жита.
Рисувам ги в лъчиста светлосянка -
копнежи, страст и красота.
Внезапен порив нивата разтвори.
Край мене пеперудка закръжа.
Една жена със птиците говори,
потапях четката във розова боя.
И нарисувах най-разцъфналото цвете
със нежни розови листа.
Целунах го и после го откъснах,
а мирисът му в мене заживя.
Докосване
Догаряха дървата в камината.
И в мен догаряше едно сърце.
Навън вилнее злобно зимата.
Душата за любов зове.
Поглеждам плахо в огледалото.
От там ме гледа някой друг.
То в сълзи е обляно цялото
и пита ме защо съм тук?
Едвам преглъщам същността си
и болката, и целия товар.
Съдбата ме излъга със съня си,
във който бях на всичко господар!
Изплуване на сетивата
Една жена ме хвана за сърцето
Погали го и после се изсмя.
Една луна потъна във морето.
Окъпа се и бавно избледня.
Години минаха в любов, печал.
И ето в ден дъждовен, изтерзан.
Усетих поглед нежен под воал
във мене силно прикован.
Далечно чувство бързо блесна
и върна споменът за две очи.
Сега те бяха избледнели
и в тях не светеха искри.
Прости ми-каза ми с копринен глас.
Обичах те, но исках всичко да опитам.
Бях котка дива и беснеех до захлас.
С годините разбрах, че само теб обичам!
Същността
Обичах я -
любов от първата секунда.
Очите й -
ах тези шоколадови очи!
Така дълбоки,
искрени и нежни.
За любовта ми биха те умрели.
Докосвам тялото й - блян от кадифе.
А тя се гушва в мене и заспива.
Това е любовта. Това е моята Сара!
Единствена, неповторима!
И знам, че само мене ще обича.
До сетния си дъх със мене тя ще тича.
Когато я открих, бе мъничко кутре.
Незнайно как попаднало в шубрака.
Сега е ловната кралица,
на всички кучета-водача!
На лов излязох, вчера сутринта.
Мъглата още лепнеше по нас.
Надуши Сара някаква следа
и стрелна се като внезапен порив.
Не знаех, че очаква ни беда
навътре в гъстата гора.
След нея хукнах като влюбен ученик,
видял красавицата на квартала.
И някак стана изведнъж, изчезна моята Сара.
Ни шум, ни лай, ни стон.
Крещях и виках: "САРА, САРА".
Поглъщаше гласът ми злата планина.
Навлязъл бях дълбоко вътре,
когато спусна се нощта.
Изнервен, уморен и гладен
приседнах до едно дърво.
И мъката да разтопя, запалих огън,
и с глътка вино да се утеша.
"Изгубих ли те, мила моя?"
"Къде си Сара? Черна е нощта."
Внезапно чу се лай далечен.
Тревога, радост, суета.
А виното във вените ми закипя.
Затичах се сред бурени и клони.
Одран, преглъщах си кръвта.
Съзрях в далечината огън
и тихичко към него за вървях.
Прикрих се като любопитен дух
в сянката на дебнещо дърво.
А там край огъня подскачат в кръг
дванадесет голи хубавици.
В котела нещо те варят и
пеят като демонични жрици.
"Елате ветрове Вселенски и
духове от цялата Земя!
От тази кучка днеска сътворете
най-вярната и хубава жена!"
Изви се остър вятър и
мигом всичко притъмня.
Изчезнаха звездите ярки и
мрак душата ми скова.
След миг гръмовен тътен,
светкавица проряза Вечността.
Изтръпнах, залепен в дървото.
Съзрях от дълбините на нощта
по стълба огнена да слиза
жена с неземна красота!
Пристъпи плавно по тревата.
Луната грейна, славейче запя.
Дванадесет лебеда край нея
я галеха със цветна светлина.
Треперейки, с разбити мисли,
оцъклил поглед, изумен,
съзрял жената на мечтите,
стоях безмълвен, вкаменен.
А тя се приближи към мене бавно
и нежно ме погали със душа,
наведе се и тихичко прошепна,
но сякаш песен прозвуча:
"Съзрях в сърцето ти, любов голяма.
Видя я даже Същността!
От твоята обич възхитена,
реши да те дари с божествена жена!"
Милиарди самотни сърца
Милиарди самотни сърца
всяка вечер нещастни заспиват.
Те сънуват красиви слънца
и за щастие вечно бленуват.
Преживяват трагични раздели
всеки път по жестоки неща,
а душите им плахо са свили
своите крехки, раними крила.
А годините бързо отлитат
в самота, безнадеждност, печал.
Всички мисли в нас се заплитат
за какво ли до днес си живял?
Обута само в ботушки
По кожата ти има
капчици от Фея
ухаещи на теменужки,
а ти стоиш
пред мене гола
обута само във ботушки.
И погледът ти
страстно ме изпива,
а аз дояждам
сочна, вкусна слива.
И виждам как облизваш устни
поглеждайки към
купата със плодове,
но там останал е единствено
банана.
Преглъщаш жадно!
Много ли ти се яде?!
Открих те влюбено сърце
В очите ти е спряло
моето сърце.
А в тях ти скрила си
душата.
Прекрасна е -
видях й светлината
и аз не мога да й
устоя.
Безкрайни дни те търсих
по Земята,
сред бурени, змии и
ветрове.
И молих се на Бог и на
Съдбата
да те открия
Влюбено сърце!
Песен за желаната жена
Боси локвички
от стъпалата ти
пошляпват,
сред множество
ухания от страст.
След галещ душ
към мен пристъпваш
жадна,
обвита от любовна власт.
Зад теб луната се промушва
плавно.
Отблясъците между
две бедра.
Лъчите лизват капчиците бавно.
Потъвам в шеметна мъгла.
А тялото ти, по-красиво от Вселена!
Очите ти, по-светли от мечта!
За този миг копнял съм вдъхновено.
Желая те безумно, тука и сега!
